1.12.2005 г., 13:39

Рожден ден

307 0 2
2 мин за четене

Днес е моят рожден ден, облечена съм хубаво и изглеждам добре. Моето семейство е около мен, ала душата ми е празна.
Сърцето пита: „Къде си ти, любими?”

Вдигам телефонната слушалка с едничката мисъл да чуя гласът ти, това би бил най-хубавият подарък за мен, но с треперещи пръсти я поставям на място. Не събрах смелост да ти се обадя. Всичко в мен е сиво и пусто, и само в далечината се вижда една слаба мъждукаща светлинка, която се опитва да пробие тъмните, буреносни облаци скупчени вътре в мен. Тази светлина е моята нестихваща любов, тази светлина си ти любими. Какво е това чувство – копнеж, силно желание, стаена и дългоподтискана страст или нестихваща и истинска трудна любов? Трудна, защото тя е подтисната и смачкана в ежедневието, но любов, която сърцето държи в светиня и не позволява да умре! Не! Така и не ти се обадих любими, но моите неизказани думи бяха – Прости ми, че те обичам! Всички вдигат тост и наздравици, а сърцето в мен плаче и се моли за нашата любов. И ето, че денят ще мине неизбежно глупав, тъй обикновен и сив, а душата ми остава пълна с мъка, че не си до мен в този час, че не мога да те имам. Не можах да те спра и ти си отиде, но питам се, дали знаеш, че сърцето ми тръгна с теб?! Все още болката е голяма, боли при спомена, боли при мисълта за твоите думи: „ Пожелай си нещо и духни, и ако свещите изгаснат твоето желание ще се сбъдне”! Ще помня тези думи завинаги, ще помня кога навърших 22 години, сега вече навършвам 23, но днес няма свещи, няма и желания. Моето единствено несбъднато желание е вече казано. Няма радост в очите ми. Хората са весели и празнуват нищо неподозиращи за бунтуващите се в мен чувства, и че се питам има ли за какво да бъда щастлива?

И ето, че силата идва отвътре, от дъното на сърцето и душата ми, вдигам тост с надеждата, че на някой от моите рожденни дни, ти ще дойдеш. Ти любов моя, ще върнеш любовта голяма, ще върнеш радостта в очите ми, а може би ще кажеш простичко: „Честито”! <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

03.07.2001

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Само преди 10 години без 1 ден имах щастието да бъда на рождения си ден с човека който ме обичаше и който обичах ,и той ме поздрави подобаващо ,но това беше и последния ми рожден ден с него,но и най-тъжния ми рожден ден защото разбрах че не сме родени да бъдем заедно Вече 10 години моите рождени дни са белязани от същото това очакване което си имала тогава за едното "Честито" в очите от човек който те е обичал

  • Само преди 10 години без 1 ден имах щастието да бъда на рождения си ден с човека който ме обичаше и който обичах ,и той ме поздрави подобаващо ,но това беше и последния ми рожден ден с него,но и най-тъжния ми рожден ден защото разбрах че не сме родени да бъдем заедно Вече 10 години моите рождени дни са белязани от същото това очакване което си имала тогава за едното "Честито" в очите от човек който те е обичал