Vanya (Ваня Дъбова) Vanya (Ваня Дъбова)
5
Aug 29, 2005, 10:35 PM

Усмихвах се!

  Essays
348 0 10

Усмихвах се!


Срещах злобни хора, които нанасяха удари в сърцето ми. Правех се, че няма нищо и се усмихвах! Срещах предателството. Най-големите ми приятели забиваха нож в гърба ми. Забравях всичко и се усмихвах! Срещах злословници, които казваха какво ли не за мен. Аз ги отминавах и се усмихвах! Срещах любов, която беше фалшива и лицемерна. Продължавах напред и се усмихвах! Срещах отчаянието, болката, страданието, коварството, алчността, лукавостта и безчестието в очите. И давах всичките усмивки, цялата подкрепа, цялата вяра и надежда, които имах в себе си...
Сега имам всичко, за което преди мечтаех. Вярни приятели, на които мога да разчитам. Истинска любов, която ми дава сили. Но.... няма я усмивката, с която преди отминавах всичко.
Просто вече не ми останаха сили, за да се усмихна отново!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Дъбова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Vanya (Ваня Дъбова)
    Vanya (Ваня Дъбова)
    Благодаря много за милите думи. Знам, че на този свят има, както радост така и много болка и несгоди. Все пак успявам да оцелея и да се усмихна. Благодаря Ви още веднъж!
  • damaianti (Вероника)
    damaianti (Вероника)
    Напълно те разбирам. Много истина има в есето ти. Намери сили и се усмихни отново.
  • Marisha (Людмила Колева)
    Marisha (Людмила Колева)
    Браво! Защо ли чувствам същото!?
  • Nedaaa (Неда)
    Nedaaa (Неда)
    Ако имаш истинска любов и верни приятели би следвало да имаш сили за много усмивки...Ето и от мен.
  • Radostta_ (Ема Кирилова)
    Radostta_ (Ема Кирилова)
    Това, което си написала, мн ми напомня за мен... Но нали знаеш ,че без горчивината в живота..сладостта не е толкова сладка... Така ,че усмихни се.. ето ти моите усмивки..дано помогнат!


    :