Усмихвах се!
Усмихвах се!
Срещах злобни хора, които нанасяха удари в сърцето ми. Правех се, че няма нищо и се усмихвах! Срещах предателството. Най-големите ми приятели забиваха нож в гърба ми. Забравях всичко и се усмихвах! Срещах злословници, които казваха какво ли не за мен. Аз ги отминавах и се усмихвах! Срещах любов, която беше фалшива и лицемерна. Продължавах напред и се усмихвах! Срещах отчаянието, болката, страданието, коварството, алчността, лукавостта и безчестието в очите. И давах всичките усмивки, цялата подкрепа, цялата вяра и надежда, които имах в себе си...
Сега имам всичко, за което преди мечтаех. Вярни приятели, на които мога да разчитам. Истинска любов, която ми дава сили. Но.... няма я усмивката, с която преди отминавах всичко.
Просто вече не ми останаха сили, за да се усмихна отново!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Дъбова Всички права запазени
