Не забравяй за нас
(Не забравяй за нас)
Недей скъпи,недей скъпи,
не го оставяй да си иде
не скъпи,не скъпи,не скъпи,не ...

Ние си принадлежим
Не го мислех,когато казах,
че не те обичам толкова
Трябваше да те прегърна силно,
никога не трябваше да те оставям да си идеш ...

Тази вечер е толкова различна,
защото Аз си тръгвам от света.
Тази вечер слагам край на
мойта мъка и ще съм сама!
Необичайно тихо е по улиците ...

Като малки вярвали ли сте в приказки? А сега? Какво ще кажете за тях? Не мислите ли, че са измислени от някой безнадежден и наивен романтик?! Може би да, а може би не, знам ли и аз.Децата вярват в приказките, дали не е полезно понякога и за нас възрастните да вярваме! Когато пораснем преставаме да в ...

Тя... безименно, непознато на никому момиче...
скиташе босо по мократа земя и търсеше спасение...
Беше спокойно, сериозно и гледаше все напред.
Може би искаше да немери нещо изгубено или отишло си...
А вън валеше... дъждът се изливаше и мокреше всичко... ...

За едно малко дете родителската любов е изключително важна. Тогава то не се чувства сигурно и зряло и търси винаги подкрепата и помощта на родителя. По-късно когато се появяват приятелите и забавленията то започва да осъзнава, че има други по-интересни занимания , с които може да прекарва времето си ...

Октомври, 2000
Отбягваш ме, връщаш ме назад - там откъдето започнахме. Отново на двадесет и две, когато толкова много мечтаех за теб. Когато те зовях, както листата зоват дъжда насред безжалостното слънце. Губиш се, за да ме изживееш отново там на брега... За да ти донеса онзи трепет, с който ускори ...

Вече трети ден незнам коя съм, каква съм, защо съм… Объркана съм и не мога да преценя кое е правилно и кое - не. Как да постъпя?
Нарушили се веднъж доверието, после вече не е същото.
Любовта значи да прощаваш. Да, но може ли всичко да се прости? Може ли изневярата да се прости?
Може би, някои могат. ...

Мъжете не трябва да плачат. Жените трябва да бъдат загадъчни. Това лято трябва да се носи зеления цвят. Блондинките са глупави. Първите 7 години оформят характера...
Целият ни свят, цялото ни ежедневие – всичко е изтъкано от клишета и стереотипи. Обществото, в което живеем, създадено от самите нас, ...

Това стихотворение е написано от Мариана Харизанова, Ивайло_1959 и от мен. Събрахме се една вечер в конферентна връзка и ето какво се получи.
ЛУННА СОНАТА
В тъмна нощ, нейде към един...
луната призрачно изгря.
Полъхна вятър леден, ...

Там съм... между бездни празни,
между вечното добро и зло,
с поглед някъде в безкрая,
знам че всичко е едно.
Дъжд вали дори и в рая, ...

И на тази любов казвам сбогом.
И на всяка друга след нея.
Без любов и без огън
искам от днес да живея.
За да няма какво да тлее ...

Вървя от край време по един и същи път
и не мога да намеря вярната посока.
Сякаш съм изгубила нещо, или някой?!
Вървя, а се спъвам постоянно от безсилие...
Скитам за да търся нещо, или някой... ...

Поетът Виждам себе си на колене, молейки за пощада Виждам как получавам незаслужена награда Виждам момиче, плачещо в самота Виждам дядо ми, който отдавна умря Виждам сърцето на самотен човек Виждам от амеба до австралопитек Виждам огледало без отражение Виждам животът си на повторение Виждам как уби ...

На пейката седиш отсреща,
чакаш някой, поне така изглежда.
Загледах се в твоето нежно лице,
разтупка се моето ледено сърце.
Разочоровах се от себе си в този час, ...

Изведнъж задуха се вятър силен,
проля се в мига дъжд проливен,
косите и руси във въздуха хвърчат,
дали е възможно мислите в нея да умрат ...
Сбъднати мечти ли бяха това ? ...

Колко тъжно само, избра нея пред мен,
колко е мрачно само, за мен няма ден.
Как нежно ме гледаше в очите,
как искам мечти да имам... но те са убити.
Защо тя, а не аз съм с теб сега? ...

Повече не мога - чуй ме...
Не издържам на това...
Сърцето ми се къса и раздира...
Сърцето ми е пропаст,
а в нея само болка и тъга... ...

Ако днес целуна те в устата
и разнесе се розов аромат,
и в нищото люлеят се краката
и завали отгоре розов цвят... Съвсем случайно ако ти
с целувка нежна ми отвърнеш, ...

Пак сме двама с тебе,
щастливи сме безкрай.
Глава на мойто рамо
сложила си ти,
в косата ти ефирна ...

Сърцето ми е твое -
горчива чаша, пълна с топла кръв.
За миг спри, очите затвори,
с цели шепи стискай го тогаз,
впивай зъби здраво и от мене пий, ...

Ако на всеки му пукаше
Отдулу под дърветата ние гледаме небето,
бъркайки звездите за сателити
никога не съм мечтал,че ще си моя,
но ето ни тук,тук сме тази нощ ...

Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...

Задавам често аз въпроса -
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.
Във вестниците, кръв и сълзи ...

РЕАЛНОСТИ
Аз попаднах във тоя живот
без моята воля и знание.
След алфата следва възход
духовен разтеж от страдание. ...

Прости ми, че ми липсваш.
Прости ми, че съм пряма.
Прости ми, би било измяна,
ако те пусна да си идеш.
Прости, че те харесах. ...

Да имаш или да знаеш, но какво? Този въпрос може да има различни тълкувания. Да имаш пари и да знаеш как да ги използваш; да имаш власт и да знаеш как да погубваш; да имаш желание да знаеш и да трупаш познания. Всеки е способен да избере сам своя отговор, който без съмнение ще предначертае съдбата м ...

Любима моя, колко си красива!
Отметнала коси, как сладко спиш!
Не те събудих, а във съня си
ти име друго промълви...
Какво? На друг говориш нежно? ...

Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...

Пристъпвай боса по земята
студена, черна, още мокра,
доскоро с бяло одеало,
от медени лъчи огряна.
Повикай стръковете дребни – ...

Само когато погледна нагоре,
небето отваря вратите си.
Звездите посипват се,
като бисери светещи
и сторват ми чудна пътека ...

Изкъпах се във горски ручей,
косите си закичих с дъждовната дъга,
полегнах сред тревите тучни
в ноща, да зърна своята звезда...

Сама съм и иде ми да плача.
Чувствам се безсилна.
Както всеки път, когато си далеч,
и мислите затягат като обръч.
Въпросите нахлуват като вятър, ...

Когато сме готови за промяна тя идва и не чака да я търсим. В уюта на измамно равновесие приспиващо е дълго да се люшкаме. Най-трудно е да хвърлиш стари дрехи с които тъй си свикнал, вече вехти... И щом измъкнем се от старите си кожи, в нови полети по-нови истини ще носим - до по-високи орбити, но с ...