Ела във Варна! Не завиждай, че морето ми се усмихва! Ела, ще се усмихне и на теб! Ела във Варна! Морето жадува твоите стъпки, морето копнее да го дариш със поглед замечтан, отронен от уморените очи. Ела във Варна! Най-нежно е морето вечер, когато притихва и гали пясъка със сини вълни… Ела при мен въ ...

Когато си тъжен, идваш при мен. Аз съм тази, която убива тъгата. Всяка среща е едно брутално убийство. Слагам ръкавици, за да няма отпечатъци, зареждам пистолета със сребърен куршум - почти като за Дракула, обличам се секси... и съм готова да убивам. Въоръжена и опасна! А в сърцето си нося нежност з ...

И тази вечер май не можеш да заспиш, делят ни километри самота. Очи си втренчил в булеварда сив и всички свои мисли на адреса ми си пратил. И утре сутрин ще пристигне бял пакет, прегърнат от червена панделка, (нали червеното е знак за страст), а вътре ще се блъскат твоите мисли уморени, в пакета бял ...

Нощта тежи ми със свойта тъмнина. Сърцето боли ме - пак съм сама. Музиката гали ушите ми, цигарата дими пред очите ми. Нищо не помага - аз седя и тъжа. Искам го при мене - него, Мъжа, но него го няма, всичко е лъжа! Искам да хване ръцете ми, да погали косите ми, да ме целуне по устните - така ще ми ...

Народ!
Тъй устремен към смъртта.
С тежка съдба в ръка.
На живота си край да постави.
Фортуна я няма за помощ. ...

Красива естествена сила най-сладкото цвете разцъфна за мен ерогенните зони са в душата а също Слънцето Небето Звездите Луната Любовта ни е цели тела в Едно!

Моите вени са моите струни
по които тече
музиката на моето ежедневие.
Между страстно кресчендо
и минорен акорд ...

Беше зима навънка, валеше,
с този истински ангелски цвят,
над града той тихо се сипеше,
вълшебният нежен бял сняг.
Беше зима, а той си валеше ...

Една любов сърцето подминава.
С една любов угасват хиляди мечти.
Е,и?Нали животът си върви и продължава,
а пред сърцето се отварят надежди нови и врати.
Усмихни се!Какво от туй,че няма вече, ...

Платната на Йоан Левиев – толкова близки и толкова далечни, така прости и толкова дълбоки, божествени и в същото време земни. Картини за душата. По-малко от година след като посетих изложбата реших да напиша тази статия – за промените, за впечатленията, за спомена. Толкова енергийни картини се среща ...

Задавям се от ласкави сравнения А моята любима лед дъхти Косите са и режещи косачки Очите и – замръзнали звезди Възходът ми е станал на падение И мисли ме спохождат за едни предачки Със звънките и алчни имена – Клото, Лахезис и Атропос.

Като фигурки от шах се носим по живота И не знаем – черно или бяло е полето на което предстои да стъпим подир миг и кое говори в нас – старецът или детето и в шепот ли ще изкрещим или във вик. Кои сме ние, коя е ръката, каква е играта!?

Дали ако счупя
уплахата в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет? ...

"Чаках те да се върнеш и тази поредна вечер сама,
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга. ...

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

И ето втори ден отмина
откак съм тук аз,
но ти не идваш,
не си с мен сега.
Сърцето ми разкъсва се ...

Да съм сама е навик.
Да ми горчиш-е спомен.
Понякога през стаята
минава забравен дъх-
кора от портокал ...

След толкова години, връщам се отново
по места, напуснати с тъга...
С тежест в гърдите, изгубил слово
и изпълнена със болка, клюмнала глава
Вратцата с векове стоят си същите, ...

Отиде си от мен и няма да се върнеш.
Да те спра,дори и не посмях.
Ти тръгна си и назад не се обърна,
а аз от болка цялата горях.
Почувствах,че света пред мен се срутва бавно ...

Участвам в главната роля
на своя живот.
Понякога съм зрител.
Не винаги играя добре.
Някои реплики не ми пасват. ...

Крача в безпътица. Суетна тълпа.
Витрини край мен. Отражения.
Студени капки. Жълти листа.
Коли. Светофар без значение.
Хладна вечер. Сбор от съдби. ...

“Като си се родил никой не
ти е обещал щастливи дни.”
Тази чужда мисъл ми хареса.
Но я закътах в най-тъмното%

Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития, ...

Теменуженосиньото небе зад прозорците постепенно помръкваше.Ана включи лампиона на масичката и вдяна конец в иглата.Шиенето на гоблени я успокояваше,създаваше й усещането за съпричастност с художника,чиято картина бод след бод се появяваше върху късчето панама.А и какво да прави една самотна жена ве ...

Мислите ми тичат,
блъскат се навсякъде,
търсят си посока,
пътища и брод.
Искам да обичам, ...

Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.
Та нали усещам теб до себе си и виждам ...

Винаги, винаги има надежда
да дойде след днеска нов ден.
Не, недей ме тъй тъжно поглежда -
не си мисли, че си победен.
Недей си представя, че ще загинеш, ...

С тебе двете бяхме неразделни.
Отиде си от мен сега.
Няма те и търся теб.
По коридорите се лутам аз безцелно
и тебе търся аз, ...

Фина статуетка от крехки минерали
е малкият ни свят
изваян с дланите солени
на северните ветрове
и всеки орнамент, посипан е ...