Aко си жаден, гладен,
ако премръзнал си от студ.
Ако изгубил си мечтите си.
Ако останал сам във времето,
в пространството-потърсиш мен, ...

***
За тебе мисля всяка нощ и ден:
дущата ми неистово те иска,
че ти държиш я в сладък плен
и светлина от нея плиска... ...

Спомен
Отдавна, твърде отдавна бе това:
любов прекрасна...Нежни слова...
После приключила внезапно, изведнъж,
така, както пада топъл летен дъжд. ...

Това е моето произведение, което бе от участващите в конкурса,надявам се да ви хареса =)
Лабиринтът към щастието
И тази вечер, като всяка друга, Джейн се прибра в своя празен и мрачен апартамент. След дългия работен ден, прекаран в пощата, тя се отпусна на дивана в хола и се загледа в тъмното. За ка ...

За пръв път дъждът ни хапеше,
хапеше ушите ни
и очите ни,
капеше
сякаш по костите ни ...

Качвала ли си се там горе, на хълма,
когато чувстваш се сама?
Там в мисли болката потъва,
както огън във вода!
Аз открих приятел там, ...

С надежда за нова истина
Далеч в прегръдката на края и началото,
усетих, че душата ми политва.
Напуснала ме и отдавна мен забравила,
продишала е днес във нова истина. ...

Мечти, копнежи и терзания
преплитат се и се роят,
животът - нелеко изпитание,
върви по своя неутъпкан път.
Мечтите раждат се, нерядко гаснат, ...

Честитки на патерици, бисквитки и катерици
пропилян живот, черното е на ход!
Тъга в очите, усмивки през сълзите.
Аз и вечността, ти и гордостта!
Път безкраен, човек отчаян. ...

МЕТАМОРФОЗА
Мечтата срещнала веднъж реалността,
погледнала я и попитала с почуда:
– Защо, любезна, си помръкнала така?
Преди сияйна бе, красива, просто друга... ...

Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима. ...

Има те! Тук си! Как да ти се наситя? Крада с хитрост - само мигове - сухи трохи, вместо цяла филия. Пречупват ме хорските приказки... Топла медена питка съм - раздавам се... Нека са сити поне хората.

Есента помаха със ръка на лятото,
леко му намигна, свирна със уста,
сложи си кокетно короната, златото,
и с лятото тръгна, ръка за ръка.
Тичаха в полето, в китните градини, ...

По празни пътеки вървя и не спирам,
любовта отдавна покрита е с прах, но още боли!
Лутам се, падам и ставам, завивам,
а пътят зад мен някой бавно руши.
Не мога да спра и не искам да спирам! ...

Край латерната И пак вали, и пак тъга обгръща улици, кина, площади. Войник се скита из града и гледа мрачно всички сгради. Застава гърбом на портала край казармената стена и чака отново да чуе сигнала на свойта любима жена. Но латерната отвън немее, и сигналът все го няма. А небето се въси, чернее и ...

Не вярваме в "светлото бъдеще".
Миналото зачертахме изцяло.
И от политическите безумия
боли ни и душата,и тялото.
Хапем устни пред беемветата ...

Не ме обсебвай!
Нека да съм вятър,
издул платната в мачтите
на кея.
Или проливен дъжд, ...

Не допускам аз обида за сестричката ми Лида. С нея си живеем дружно и обичкам си я много но когато стане нужно ще я напердаша строго. http://www.litera.ru/stixiya/authors/barto/ya-svoyu-sestrenku.html

Знаех, че ще дойдеш.
Сърцето ми подсказа да те чакам.
В момента едно "Здравей" пътува от теб към мен.
Докато стигне, очите са си споделили хиляди подлудяващи неща.
Ръцете вече са открили най-болните места ...

Аз не искам да страдаш по мен.
Аз съм тази, която винаги страда.
Не е нужно и да мислиш за мен,
аз нали те мисля - от изгрев до залез.
Не очаквам да ми пишеш стихове, ...

Разкъсваш душата ми с ръцете си силни.
Разкъсваш, разкъсваш без жал,
без да трепне мускулче по лицето ти,
без да търкулнеш сълза по бузата си
и да я загубиш в едва наболата брада. ...

Днес разлудува се
мъжкият вятър,
дамите включи
във своя театър.
Топ-демонстрация ...

Кървят ли розите?
Тъй притеснено аленеят...
Тяхното послание
така и не докосва
прокиснало сърце ...

Нямам повече пари,
а ми се пие още...
Попрехвърлил съм,нали?
Но вън такава нощ е...
Знам,"утре" недошло ...

Кола.Пари.
Любовник.
Екскурзия.
Хотел,
през всеки вторник. ...

Скитам се безцелно из града,
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица ...

Нарисуван, без душа, фарът проблясва мимолетно, изграден от времето от нужда, дни попива безконечно! За пореден път пред теб заставам, обречений на вечна самота, докосвам те от разстояние, но усещам болката от миналите времена! Братко, синя ивица безкрай, дошъл съм пак със свойта мъка, защото когато ...

Стоманата на вятъра е сивощърба -
тревите помирява със земята,
ала кълвач-ковач не бърза
спокойно клепе му косата.
Сеното благосклонно ще нахрани ...

Поредната цигара догаря в нищо нечувстващата й ръка. Сякаш олицетворява собствения й живот. Поредния човек победен от живота. Малко хора знаят това, което тя знае. Малко са се докосвали до красотата й. Отдавна забравила какво е ласка, живее там където чувствата са толкова силни, че спират да съществ ...

Акорди треперят
по кожата на луната
настръхва сиянието
по струните на китарата
танцуват ...