Край латерната
122
0
0
Край латерната
И пак вали, и пак тъга
обгръща улици, кина, площади.
Войник се скита из града
и гледа мрачно всички сгради.
Застава гърбом на портала
край казармената стена
и чака отново да чуе сигнала
на свойта любима жена.
Но латерната отвън немее,
и сигналът все го няма.
А небето се въси, чернее
и в сърцето се отваря яма.
Изчезва тихо там, зад баира
сумтейки есенният ден.
Войникът още не се прибира,
и чака теб, Лили Марлен.
Внезапно сепва тишината
отнякъде познат сонет
и някъде из тъмнината
изплува нечий силует.
Дали е била Лили Марлен,
или някой пътник случаен.
Това никой не знае освен
латерната и боецът незнаен.
© Георги All rights reserved.
