Край латерната

Край латерната И пак вали, и пак тъга обгръща улици, кина, площади. Войник се скита из града и гледа мрачно всички сгради. Застава гърбом на портала край казармената стена и чака отново да чуе сигнала на свойта любима жена. Но латерната отвън немее, и сигналът все го няма. А небето се въси, чернее и в сърцето се отваря яма. Изчезва тихо там, зад баира сумтейки есенният ден. Войникът още не се прибира, и чака теб, Лили Марлен. Внезапно сепва тишината отнякъде познат сонет и някъде из тъмнината изплува нечий силует. Дали е била Лили Марлен, или някой пътник случаен. Това никой не знае освен латерната и боецът незнаен.