Мразя те затова, че предаде любовта ми
Мразя те, сърцето ми ти разби.
Бях за теб играчка, играчка която не заслужаваш.
Казваше, че ме обичаш , а лъжи коварни са били това.
Изостави ме и в сърцето ми ти остави само болка. ...

Прегърни ме, прегърни ме както никога.
Предесенно ме прегърни.
Септември ни изказва в свойте багри
и нека всеки цвят е преоткриване
на тихата възбуда, ...

Мили мой, кажи ми ти
обичаш ли ме, или не.
Кажи ми ти, не ме мъчи.
Любов насила аз не искам,
в любов коварна да се скитам. ...

Върви си
Върви си любов моя,
върви и не се обръщай.
Не ме гледай че плача,
а продължи. ...

ЗАКЛЕВАМ ТЕ!!!
Отново и отново се взирам
в монитора на компютъра си,
а там някъде, в мислите ми си отново ти.
Стоиш си с компанията и изобщо не ти пука, ...

"ВАМПИРИ"
Глава 1
Тази книга от векове се предаваше на младите, току - що вкусили кръв вампири. В нея беше описано всичко, което един вампир трябваше да знае - за живота, смърта, кръвта и т.н. Всеки се стараеше да заживее като тях. Всички мечтаеха за вечния живот, красотата, но никой не знаеше преди ...

Очите й бавно се затваряха...тя бе толкова уморена от живота. Нейният край наближаваше и нямаше кой да и каже - "Недей! Не го прави! Ние те обичаме!"...Вече нямаше връщане назад, беше нагълтала шепа приспивателни. За това, което беше направила, знаеше, че ще отиде в Ада.
Тя затвори очи и се понесе к ...

Алина е циганка – бъхлива и черна.
Има чудни зелени очи, пълни с горящите сенки на стари мечти.
Тя спи, яде, работи с едни и същи дрехи, отблъскващи с един и същ гнуслив дъх.
Всяка вечер целува малко, хърбаво детенце. Целува със обич.
То няма зелените очи на майка си. ...

КОШМАР
Цяла нощ момичето не можа да заспи...въртя се, сън не я лови. Към 3 часа тя най-сетне заспа, но сънят й бе по-различен от всички други. Тази нощ тя сънува кошмар.
Но не от обикновенните...не я гонеше убиец...не умираше нейн роднина. Тя сънува кървища...Отиде да си налее вода,но странно тя оти ...

Искам наистина много. Нищо не мога да дам. Вечно живея в тревога. Вечно потъвам от срам. Като заек във тясна бърлога - Треперещ и полуумрял, Да дишам спокойно не мога, Притиснат от смешен морал. Умиращ във страх и агония, Без живота си да съм познал, Ме разсмя тази тънка ирония: че отдавна аз бил съ ...

Върви само момиче.
Сълзи по бузите се стичат.
С тъмни сенки под очите,
на смърт без думи се обрича.
Върви само момиче. ...

"И най-добре премислените сметки на мишките и хората не носят нищо освен болка и страдание..."
Робърт Бърнс
Добър вечер, мило мое чудовище! Гладно ли си? Не се бой, ще те нахраня. Винаги го правя. Всяка вечер. Лягам на дървения нар, изгасям свещта и оставям острите ти зъби да смилат просмуканата ми ...

"ВАМПИРИ-Глава 2"
Следващите няколко дни минаха очудващо бързо. Непрекъснато се питах дали срещата ми с Леон не е била просто фантазия. Нямах нищо, което да доказва обратното. Молех се да не е било фантазия, защото мечтата ми наисина беше да видя света след много години. От Леон ден след ден нямаше ...

Тежко болен
Много болен съм – като след операция...
Премахнаха ми разсейки на фрустрация.
Изрязаха от душата ми чувството на злоба.
Казват, че успешна е – ще държи до гроба. ...

"Животът прилича на стълба в курник - къс и осран"
(Неизвестен мислител и философ, посетител на една великотърновска бирария)
Тя вървеше по улицата - бавно и царствено, от всяка нейна стъпка лъхаше пренебрежението към плебса, присъщо на кралските особи. Всички се обръщаха след нея, тайно въздишаха и ...

Спасителят в ръжта
спаси момиче.
И то до гроб го заобича.
И не след дълго
пак в ръжта,спасителят спаси момиче, ...

Изложбена зала
в покрайнините
изненадва с картина-
припомням си за боите,
засъхващи в скрина. ...

Полека се смрачи в душата ми,
не й остана нищо за убиване,
и да откраднеш нищо не остана,
от болка е парализирана.
Със тежко вино за причастие ...

-Когато с плът рисуваш съвършенство,
по кожата ти лунен танц кипи
и в мрак - напомняне за ден си,
дори и вятъра край теб мълчи.
-Мълчи дори и будното пространство, ...

Хармония и Карате
или още
„Шотокан карате – до, път към истинското разбиране за единство и хармония”
(есе)
„Ос” процеждам от душата си и стъпвам боса по студения под. Обхваща ме една магия, запленила още в първия миг, когато се докоснах до Kарате. Почувствах толкова силен респект, такова уважение къ ...

Няма кой!
И ето, свирката на влака
пронизва мойта гръд
раздяла шепне в полумрака
болка ли е... или бавна смърт?! ...

Първото, което разбрах, е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба, изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло, за да ме забие накрая като пеперудка в хербарий на седалката.
Пеперудка в хербарии. Ама че перверзна асоциация ...

-Устни....
прилуни, край призрачен....
настръхнало по утрото....
-Ама и ти си един философ-засмя му се-Понякога не те разбирам. Лекомислие е да си толкова дълбок, от мен да го знаеш. Трябва да си приемлив. Разбираш ли ме, глупчо.
-Крачка... ...

Хората по пясъка са мълчаливи
и сякаш мъртви са,
но те не го разбират...
Платили за сянката си твърде скъпо
и вятърът нощува ...

Когато ми е тихо, не пристъпвай.
Постой и ме погледай отдалеч.
И нека тишината ни изпълва
разсечена в очите, като с меч.
Изграждай ме със слово в пълнотата. ...

Душът в банята.
Напорът на водата,
освободена от кранчето...
Препускащи капки
неоново светещи, ...

Надежда от СМЪРТTА
или
„Душата на един извор”
- Спри! Моля те, просто СПРИ! Не мога да те слушам! Какво по дяволите става с теб?! – той изведнъж замълча. - О, не! Не ми обръщай отново гръб! – аз го хванах за раменете и го извърнах към себе си. – Отново ме гледаш виновно... Защо?
Въпросът заглъхна в ...

Сърцето ми е плачещо листо,
отбрулено от есенния вятър.
Издигам кули от стъкло
срещу Вестителя на Пустотата.
Живея с дребните неща, ...

По ръба.
Все по острия ръб на нещата.
Надмогваш страха и се движиш.
Изкатерваш годините.
Отглеждаш децата. ...

И когато вече свечери
ти по лунна пътека тръгни,
тя пътя към мен ще ти покаже,
до звездите ще те заведе...
Там съм аз! ...

На вагоните пишеше: “СТАНДАРТЕН”. На купетата, вместо “пущачи-непушачи”,
табелите бяха: “арестанти-неарестанти”. Аз бях при арестантите. Седнах
спокойно между останалите. Бяха седемнадесет-осемнадесет годишно метълче,
възрастен намусен джентълмен с огромни мустаци и бакенбарди, леко
тряперящ, слаб н ...

Корона си в короните дървесни
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика ...

Откакто се случи трагедията с приятелката му, започна
работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си
ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи
се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки,
загарът ги правеше почти животински, какъвто често беше ...