Обичам те и тебе да търся във други не мога,
когато сърцето пропито е с твоята отрова,
а ти си толкова далече...
Обичам те! Не ме карай, не мога!
Не мога да чакам и целувката твоя, ...

Луната тази нощ е недоносена.
Увисналите сенки са мираж,
напомнящи разкъсаната ретина
на едноокия
и зъл стражар, ...

Преваля ден
от грешни стъпки разнебитен,
лилава нощ в косата ти се вплита,
а хълм след хълм
към долината слитат, ...

От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена, ...

Колно горчи пелина
из полята зелени,
удавят ли го във вино-
и вкусът му се сменя.
Става виното дъхаво, ...

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук... ...

ПРЕХОД(НОСТ)
Изтече август като мимолетна рима.
Септември кротко продължава кръговрата.
Преваля вече лятото. Неотвратимо
преваля също моето житейско лято. ...

И сутрин пак се будя, и очи отварям със почуда дали сънят така вълшебен, така реален, така чувствен ще се сбъдне... Гора смълчана, пътека посипана с листа есенни... всякакви - жълти, червени, кафеви, и зелени има дори... И пътеката води до поляна цялата с цветя, но те не бяха есенни...Не... Те бяха ...

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка ...

Да залюлеем слънцето във люлка,
небето да поканим на обяд,
тревата да превърнем във рисунка,
земята- в сладък течен шоколад.
Със жабите да крякаме щастливо, ...

вдъхновено от филма "Островът"
Изкуствени- клонирани за органи.
Самотни без земята уж отровена.
Наградата!-отиване на острова,
а всъщност ужаса в онази стая. ...

В пазвата на тишината -
вълнение, мечти и страст,
натрапваща се празнота
разтворила огромна паст.
В лапите на самотата - ...

Розова луна, квадратни зелени звезди; статична вода - над тях тихо бдиш ти. Крулати коне времето яздят в галоп; пространство тече и прераства в потоп. В сянка на цвете скрит, за мене мечтаеш, а с ветровете да ме настигнеш желаеш. Замъци вдигаш в небето от нищото; в огъня вливаш ухание бликащо. ...Ти ...

Обичаш ли ме още,
че нежно ме поглеждаш,
или това е само
поредната игра?
Дали си бил самотен ...

Уморен си от тежката зима,
уморен си от женските ласки,
уморен си от чашата с вино,
уморен - от човешките страсти.
Уморен си от моята вечна ...

Върти се ден и нощ рулетката -
животът е лъжлив хазарт.
Разплащаме си с него сметката
и хвърляме пореден зар.
Печелим или вечно губим - ...

Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я т ...

Anastacia & Ben Moody - Everything burns
She sits in her corner
singing herself to sleep
Wrapped in all of the promises
that no one seems to keep ...

Спрях колата до олющена табела,
долу в ниското ромонеше река,
запътих се към опустяващото село -
реших да тръгна ей така...
Как гледат ме с избодени очи ...

Загубих те!
Ела, защото е тъмно,
навън отново вали.
Ела, аз пак съм сама,
мечтая за твоите очи. ...

Вечер е. Навън вали.
Вали и в мен - в душата ми.
Пада мрак, затъвам пак
в неземен сън, далеч навън.
И ти си там, но аз не знам ...

Изтлява тихо вечерта,
в сумрака птиците утихват
и с нежни трели в песента,
щурците с трепет се привикват
Облегнати един на друг ...

Тъй прелестно красива беше ти,
лазурът къпеше се в твоите очи.
Косите ти блестяха на лунна светлина
и толкоз меки бяха-докосвах ги с ръка.
А кожата ти бяла като порцелан ...

Отново се срещаме на пътя познат,
отново поемаме в наш собствен свят.
Ти все така гледаш влюбено мен,
макар да усещам, че пак си смутен.
Аз се усмихвам, протягам ръка ...

Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето, ...

Мы же,милый,только души
у предела света.
Анна Ахматова
Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците. ...

Всяка есен чакам да узрея,
ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.
Другите стоят на пост пред чушкопеци ...

Дай ми! Дай ми звънкия си смях
с трапчинките дето ме влудяват.
Дай ми обичта си, нищо че е грях
все едно дали ще ни простят.
Нека да е истинска и зряла, ...

Мисълта ти да ми бъде вярна! Всичко друго ти прощавам: сторени, несторени злини, дума хубава, ала невярна.. даже нож в гърба оставам ненаказан, Ала казвам: - Mисълта ти да ми бъде вярна, а за другото съм глух, и ням, и ти прощавам.

Не зная още колко стъпки ше направя, усмивки колко мога да ти дам и колко скръб и хора ще забравя.. остават ли ми дни? Не знам... Ще мога ли отново утре с дързост от ужаса свиреп да изкрещя? Да ти помогна в сетна нужда? За прошка да помоля, да простя? Ще бъдеш ли на линия и утре във бъдещите, трудни ...

Чушките са разнообразни на вид, големина и лютивина. Голямата пиперка, сиврия, камба и капия не е люта. Чорбаджийската чушка е средно голяма, дълга, къдрава, и средно люта. Малките чушки са силно люти, приятно люти или слабо люти. Най-люта е черната шипка която е зелена на цвят. Бялата шипка също е ...

Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...

Косите падат плавно по раменете ти,
подобно клонки яворови
в тиха нощ.
Разбуденият полъх носи листите,
а те се реят във пространството, ...

Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода ...

Всеки поглед ме носи
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто ...