Sep 1, 2005, 6:55 PM

Климати

  Poetry
131 0 10

Всеки поглед ме носи
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто
слънцегреене
огряват моите усмивки,
ту влюбени, ту криви-
огледала на хора,
студени и горещи
изпити чайове
на чайна церемония,
в която може би присъствам.
В земното кълбо от хора
намирам най-накрая себе си-
живея в климата на любовта, 
който все още не разбирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments