1 sept 2005, 18:55

Климати

  Poesía
135 0 10

Всеки поглед ме носи
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто
слънцегреене
огряват моите усмивки,
ту влюбени, ту криви-
огледала на хора,
студени и горещи
изпити чайове
на чайна церемония,
в която може би присъствам.
В земното кълбо от хора
намирам най-накрая себе си-
живея в климата на любовта, 
който все още не разбирам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios