Една самотна вечер ме повика,
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах. ...

Сред пролетните ми възторзи
и цъфналите храсти в парка,
в алеята, с кордон от празни пейки
се спусна черна птица. Врана.
Погледна ме намръщено и кимна. ...

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Първа част
Коварната болест бързо я повали на легло. С ужасяващи темпове се разпространи из цялото тяло. Вече не можеше да става. Лицето й придоби зловещ, жълто-черен цвят. Беше страшна, когато човек я гледаше! Агонизираше... И въпреки всичко, тя се бореше със смъртта. Искаше да я з ...

ОКОТО
Проклинам родителите си затова, че са се запознали и събрали. Проклинам баща си, че е бил пълен боклук – пияница, побойник, грубиян. Проклинам майка си, че е била толкова загубена да се влюби в него. Проклинам най-крехката си детска възраст и затова, че съм бил свидетел на жестоките сцени от с ...

Здрачаваш се полека,
но си знаеш,
че още има време да обичаш,
че не е задължително, обаче,
когато се разтваряш в тази пролет, ...

Над притворени очи
с букли лунни светлини,
вити сребърни лъчи
сме рисунък по стени.
До леглото ми седни, ...

Вълчица в глутницата
вие.
Луната с поглед
жадно
пие. ...

Хей, момичета с нощи по тетрадките
и училища завършили с копнеж,
защо съня и времето отлагате,
какво ви дава всеки нов куплет?
Не спирате да пишете във рими ...

СИН
- Татко, дай ми малко цифри!
- Моля?
- Казах да ми дадеш цифри – синът се ухили доволно и лукаво.
- Аха! Значи “цифри” искаш. Това означава “пари”, нали? ...

Не искам и трохичка да остане
върху трапезата, която ще ти сложа.
До дъно ще изпием пълната със вино кана,
със залъци ще обереме соса.
Когато глад и жажда утолиме ...

Имаш ли мечти? Изкарай ръцете си от джобовете и легни с мен в тревата! Ще погледаме небето и посланията на облаците. Виж мен- как мечтая. Имаш ли мечти? Хвани моята ръка за момент, за да се изправим пак. Ще се насладим ли на хорския смях в парка? Виж ги- как мечтаят! Имаш ли мечти? Усмихни ми се как ...

Замисля ли се за живота на хората все ми се струва, че той е театър в който участваме всички. Всеки човек е артист в театъра на живота и изпълнява роля, която е изпълнима единствено и само от него. Никой не може на сцената да дублира някого сполучливо или да заеме изцяло неговото място. Театърът на ...

И защо не е добре да си “мъничко подъл” и богат? Какво му е хубавото на това да си гладен в името на едната честност? Честност, която така или иначе никой не оценява...
Цял живот съм била честна, справедлива, добра, толерантна...и за какво? За да гледам сега как бавно всеки един ми обръща гръб и изн ...

Още пазя спомените живи,
за морето и за нощите красиви.
Очите ми рисуват приказни картини
за залези - мечти недостижими.
Още пазя в сърцето си печата ...

Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...

Сам си знаеш, че така се остарява,
докато се редиш на някаква опашка
да купиш през април пет-шест предчувствия.
Издирваш се по пролетните улици,
защото някъде в очите си си знаеш, ...

Ако някой ден те намеря обесен
на далечно сиво безплодно дърво,
с въжета овързан от болка и плесен,
със зъби да стискаш последно писмо -
ще знам, че сънувам – така не е редно ...

Как тихо въглените греят,
как лудо огън в нас гори.
И как искаме телата да изтлеят
във вихрен танц безумно, до зори. В прегръдките ми кротко си стаена,
целувам нежно крехките ти рамене. ...

Тъй тихо е...
Нощта се разсъблича.
Воали нежност рони -
пласт
след ...

Спокойно!!! Спокойно!!! Няма да четете за Слави и Софка и за група Каффе. Просто единствени и кафе, тия две думички прекрасно си пасват и се допълват някак, и някак … много ми харесват, харесва ми играта на асоциации. Единствени – като в приказка звучи, като нещо нереално, дали е реално всъщност, да ...

Преди хиляди години прочутият атински мъдрец Диоген посред бял ден с фенер в ръка търсил истински човек, но напразно. Веднъж дошъл на пазара и извикал - „Хей, хора !” Наоколо се събрала огромна тълпа. Тогава той с присмех казал : „Аз търсех хора, а не пигмеи.”
Истински човек е търсил Диоген!
Търси с ...

Тъжен януарски ден - сив и студен, необещаващ... тоест нормален.
Захлюпени над тетрадки, учебници и речниците сме се оставили в плен на еднообразието, студа и самотата. На всичко отгоре започва да вали! Представяте ли си дъжд през януари! Сълзи напират в очите ми, нещо ме души... Боже Господи, какво ...

Цигара след цигара паля. Кой ги е измилил тия глупости? Кочина е. Една истинска голяма бъркотия пред мен и вътре в мен. Вдигам глава, за да прочета написаното. Няма смисъл. Няма отговори. Няма помощ, нито надежда. Дори не е нощ.
Хората се събудиха, излязоха, сега работят, после ще се целуват по буле ...

Изгреви и залези –
черно - бели сенки,
преливащи се мигове,
впили
корен ...

Млечен път –
снежно-бяло шалче
за луната,
изплетено
от нощни светлини ...

Слънчев лъч -
утринна златиста нишка,
промушена
в ухото на иглата,
с която ...

По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени. ...

Вкопчила се лепкава мъглата в теб зловещо
гъста като плътта ти студена. Кажи защо ти е горещо?
Бяла, тъмна сивота обвива те, много време има до зори.
Виждаш силуети, друг свят, само туй. Почакай какво там гори?
Жълти, хладно бляскави очи зловещо заговарят. ...

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда. ...

Безизразно студена, кристална чаша обществото е,
пълна с течност - човеци или...А знаят ли, че всеки трябва да умре
на дъното? Калта - черна, гъста, лепкава утайка живее
на повърхността. Боклуците изплуват, а твоят труп не пее.
Средата - тук, бистра като планински ручей е водата чиста, ...

Време, изгубено време в очакване
или греша. Ако не губиш, понасяйки нечие чуждо оплакване,
твое е то, а от друг управлявано
ти чакаш на пейка с приятел и сам с чувство едно...
Изтощен, осъзнаваш, че не си като другите. ...

Уморен е светът, уморен съм и аз.
Широка, черна, безмълвна бездната зее пред нас.
Щракват челюстите и после...нищо
или сгрешил съм - пада главата отсечена, тупва зловещо.
В конвулсии жив съм още. За малко ...

Небе, нощ, капки, луна,
красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана през средата от жицата на лудостта,
бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора й - съвършенство. ...

Красива си в очите на дете,
дете в очите ти съм аз
без грях един.
Във твоя поглед незабравим
изгубвам се, мечтая... ...

Капки безброй, падат,
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат, ...

"Обичам те", да чуеш за първи път
от устните най-нежни, близко, твойта плът.
Да чуеш ти тез думи две
от векове най-ценни за всяко сърце.
Да чуеш и ням да останеш там, ...

Сънят... прекрасен...
Защо си тъй ужасен ?
Не идваш никога при мен,
оставяш ме във плен
далеч там, сам... на самотата ...

Аз пред теб стоя,
бленуван образ мой.
Всяко кътче в моята душа
гори да бъде твое.
Далеч си ти оттук, уви, ...

Ти, мое бистро поточе,
лъкатушещо в будните дни.
Ти, мое нежно отроче
на родени в сърцето мечти.
Ти, мое мило създание ...

Тя
влезе
безшумно
и отне
същността ...