Автобус N 1
© Емма All rights reserved.
Feb 2, 2005, 10:25 PM
Comments
Comments
-
Песента не е лоша като за този сайт, но имам някои забележки, които допринесоха за по-ниската от 6 оценка, която хората тук, изглежда, не смеят да дадат, а може би аз съм просто перфекционист и не обичам да давам пълна оценка. Така де, оставям на вас да прецените; преминавам към анализ.
Ако парчето е целяло да създаде чувство за безизходица, обреченост и тъга, постигнала го е донякъде. Но ако частите без пеене (трудно мога да ги нарека солови, защото това е просто същият ритъм през цялото време) целят да го създадат това настроение, смея да твърдя, че не се е получило. Или поне да не се разкъсват лиричните части по този начин, ако аранжиментът няма да предостави нещо по-различно. Сякаш е трябвало изкуствено да се увеличи песента, за да стигне някакво прилично времетраене. Към вокала нямам особени забележки, като цяло се справя със задачата, може да се старае да предоставя текста във вид, който по - лесно ще се чуе, за да може и да се разбере, а не слушателят да си спомни от цялата песен само меланхоличното "Без теб, със теб" или онази част с плевелите в началото на втори куплет. Оригиналност няма да дискутирам, защото тя отдавна не е обект на коментар, така че тук и ще приключа моята кратка и, надявам се, не много остра критика. -
-
-
Текста е на Владимир Кромбърг, а музиката и изпълнението са на Калин. Песента е от албума "Омая". -
Песента не е лоша като за този сайт, но имам някои забележки, които допринесоха за по-ниската от 6 оценка, която хората тук, изглежда, не смеят да дадат, а може би аз съм просто перфекционист и не обичам да давам пълна оценка. Така де, оставям на вас да прецените; преминавам към анализ.
Ако парчето е целяло да създаде чувство за безизходица, обреченост и тъга, постигнала го е донякъде. Но ако частите без пеене (трудно мога да ги нарека солови, защото това е просто същият ритъм през цялото време) целят да го създадат това настроение, смея да твърдя, че не се е получило. Или поне да не се разкъсват лиричните части по този начин, ако аранжиментът няма да предостави нещо по-различно. Сякаш е трябвало изкуствено да се увеличи песента, за да стигне някакво прилично времетраене. Към вокала нямам особени забележки, като цяло се справя със задачата, може да се старае да предоставя текста във вид, който по - лесно ще се чуе, за да може и да се разбере, а не слушателят да си спомни от цялата песен само меланхоличното "Без теб, със теб" или онази част с плевелите в началото на втори куплет. Оригиналност няма да дискутирам, защото тя отдавна не е обект на коментар, така че тук и ще приключа моята кратка и, надявам се, не много остра критика.
