Ела! Така те искам, копнея за теб!
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.
Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака, ...
Всичко е преструвка според теб.
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.
Иди си утро! Нека бъде нощ! ...
Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.
Стари спомени заплитат се в косата ми. ...
Нощта дойде.Безжалостно отне те.
Остави ме в затвор от самота.
Мечтая си, желая те, сънувам те
и сякаш съм в море от красота.
И да потъна искам в него цяла, ...
Животът се изплъзва от ръцете ми,
като река изтича - плачеща река.
лъчите слънчеви играят по лицето ми.
Видения, идете си от мен сега!
Идете си! Не ме връхлитайте като Медузи! ...
Защо съм във такава безизходица?
Ни път насам, ни път натам.
Във всички четири посоки няма път.
Във пета или шеста също няма.
Остава да стоя и чакам. ...
Надеждата постави си крила от огън
и отлетя така, без да ми каже нищо.
Тя не умира, а просто последна напуска
потъващия кораб на измамните мечти.
Мечтая си във таз дъждовна вечер ...
Тишината накара да стене
и затвори във клетка от злато мига.
Поиска последна надежда от мене,
сви рамене, аз потънах в тъга.
После....тръгна си. Без спомен, без свян. ...
