* * *
* * *
Моята душа е още много разпиляна,
не зная откъде отлитам и накъде летя.
Поглеждам в огледалото и виждам само вятъра,
преплитащ тихо пръсти в мойта суета.
Страх ме е да бъда смела в този свят на грешки,
дали греши страхливият, когато не е смел?
Нима смъртта е страшна? Нима човек е нещо?
Нима си дал на Господ, да съдиш, че е взел?...
Струва ми се все още недовършено,но не мога да насиля вдъхновението.Краят ще си дойде сам.
Моята душа е още много разпиляна,
не зная откъде отлитам и накъде летя.
Поглеждам в огледалото и виждам само вятъра,
преплитащ тихо пръсти в мойта суета.
Страх ме е да бъда смела в този свят на грешки,
дали греши страхливият, когато не е смел?
Нима смъртта е страшна? Нима човек е нещо?
Нима си дал на Господ, да съдиш, че е взел?...
Струва ми се все още недовършено,но не мога да насиля вдъхновението.Краят ще си дойде сам.
© Владислава Генова All rights reserved.
)
