* * *
* * *
Моята душа е още много разпиляна,
не зная откъде отлитам и накъде летя.
Поглеждам в огледалото и виждам само вятъра,
преплитащ тихо пръсти в мойта суета.
Страх ме е да бъда смела в този свят на грешки,
дали греши страхливият, когато не е смел?
Нима смъртта е страшна? Нима човек е нещо?
Нима си дал на Господ, да съдиш, че е взел?...
Струва ми се все още недовършено,но не мога да насиля вдъхновението.Краят ще си дойде сам.
Моята душа е още много разпиляна,
не зная откъде отлитам и накъде летя.
Поглеждам в огледалото и виждам само вятъра,
преплитащ тихо пръсти в мойта суета.
Страх ме е да бъда смела в този свят на грешки,
дали греши страхливият, когато не е смел?
Нима смъртта е страшна? Нима човек е нещо?
Нима си дал на Господ, да съдиш, че е взел?...
Струва ми се все още недовършено,но не мога да насиля вдъхновението.Краят ще си дойде сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
)
