*
*
Така красив си, свят нетраен,
и така прекрасно заблестяваш
с пламък и изгарящ, и незнаен,
и така прекрасно заблуждаваш.
И как жесток си, свят нетраен,
а тъй прекрасен можеш да си ти,
творец на красота потайна,
звезда на другите зведзи.
Но лъст и жажда за наслади,
и реч коварна и любезна,
и други, много други ще завариш
на нашата земя подзвездна.
Че няма смисъл във света,
в живота и дори в мига омаен,
в омразата и в любовта,
а само във безкрая.
Така красив си, свят нетраен,
и така прекрасно заблестяваш
с пламък и изгарящ, и незнаен,
и така прекрасно заблуждаваш.
И как жесток си, свят нетраен,
а тъй прекрасен можеш да си ти,
творец на красота потайна,
звезда на другите зведзи.
Но лъст и жажда за наслади,
и реч коварна и любезна,
и други, много други ще завариш
на нашата земя подзвездна.
Че няма смисъл във света,
в живота и дори в мига омаен,
в омразата и в любовта,
а само във безкрая.
© Фредерик Фон Рихардщайн All rights reserved.
