6 jun 2006, 23:35

*

  Poesía
103 0 6
*

Така красив си, свят нетраен,
и така прекрасно заблестяваш
с пламък и изгарящ, и незнаен,
и така прекрасно заблуждаваш.

И как жесток си, свят нетраен,
а тъй прекрасен можеш да си ти,
творец на красота потайна,
звезда на другите зведзи.

Но лъст и жажда за наслади,
и реч коварна и любезна,
и други, много други ще завариш
на нашата земя подзвездна.

Че няма смисъл във света,
в живота и дори в мига омаен,
в омразата и в любовта,
а само във безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фредерик Фон Рихардщайн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios