* * *
83
0
4
Вече е сутрин.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Не стигам да заспя.
Не стигам да забравя.
Гледам тавана и мисля за теб.
В този момент може би спиш с друга.
Хващам китарата и галя струните.
Искам да ти пиша в музика,
една песен за сбогом,
която ще ти припомня времето,
когато бяхме заедно.
За теб съм игра, но за мен тя е съдба.
Отивам си, за да съхраня малкото останало.
Твоето място остава празно.
Не мога с друг да те заменя.
© Славея Гарова All rights reserved.
