25 авг. 2006 г., 21:35

* * *

85 0 4
 

Вече е сутрин.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 Не стигам да заспя.

 Не стигам да забравя.

 Гледам тавана и мисля за теб.

 В този момент може би спиш с друга.

 Хващам китарата и галя струните.

 Искам да ти пиша в музика,

 една песен за сбогом,

 която ще ти припомня времето,

 когато бяхме заедно.

 За теб съм игра, но за мен тя е съдба.

 Отивам си, за да съхраня малкото останало.

 Твоето място остава празно.

                                              Не мога с друг да те заменя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славея Гарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави, Славея! Хората, те просто същуствуват по едно и също време, но различни, назовими, уникални и незаменими. Но можем да обичаме повече от един път
  • Много ми се иска да ти кажа нещо ведро,а не знам какво.Замислих се за болката,за присъствието й като цяло в живота..и за куп нейни производни..
    Поздрав!
  • Поздрави, Славея! Хората, те просто същуствуват по едно и също време, но различни, назовими, уникални и незаменими. Но можем да обичаме повече от един път
  • Много ми се иска да ти кажа нещо ведро,а не знам какво.Замислих се за болката,за присъствието й като цяло в живота..и за куп нейни производни..
    Поздрав!