* * *
Обичах с фанатизма на Непожеланата.
На "онази"- НЕжената във живота ти.
Лъгах с глупостта на Неразбраната.
На онази,чиито истини не спят в леглото й.
Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната.
Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща,
но имах нещо,нямаща го и Избраната -
болката,с която ще обичам вечно,просеща.
И спрях. Сега съм нечия жена в нечий друг живот,
а истините приютих отново във леглото си.
Сега за някого дори съм райски плод
и знае точно колко цвята има във окото ми.
Но болката,тя - болката, остава
и иска прошка.
Дай й я,пък после отминавай.
Но дай ми,дай ми първо прошка!
© Бояна Димова All rights reserved.
Отдавна нв бях чела нещо, което да ме впечатли толкова. Успех!
