26 may 2004, 23:12

* * *

  Poesía
196 0 6
Обичах с фанатизма на Непожеланата. На "онази"- НЕжената във живота ти. Лъгах с глупостта на Неразбраната. На онази,чиито истини не спят в леглото й. Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната. Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща, но имах нещо,нямаща го и Избраната - болката,с която ще обичам вечно,просеща. И спрях. Сега съм нечия жена в нечий друг живот, а истините приютих отново във леглото си. Сега за някого дори съм райски плод и знае точно колко цвята има във окото ми. Но болката,тя - болката, остава и иска прошка. Дай й я,пък после отминавай. Но дай ми,дай ми първо прошка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!
  • Браво! Много ми хареса. Имаш оригинални идеи и постигаш ефекта, който си търсила. От мен 6 Отдавна нв бях чела нещо, което да ме впечатли толкова. Успех!
  • Каква е оценката ти читателю?Прочети внимателно всеки ред,усети всеки куплет и накрая ще разбереш,това стихче заслужава 6
  • Страхотно е!
  • Браво! Много ми хареса. Имаш оригинални идеи и постигаш ефекта, който си търсила. От мен 6 Отдавна нв бях чела нещо, което да ме впечатли толкова. Успех!