AREOLA (Бояна Димова)

Религия 🇧🇬

Плащах,за да бъда себе си.
Болките вече не ме горят.Тях нося върху си като кожух, овехтял и окъсан.Верен.
Сълзите падаха като черен водопад.Румолене по бузите.Пресъхнаха.Милите.
Устните отдавна секнаха.Молитви.Клетви.Викове.Напукани от тежкото мълчание.
А коленете ми?Раните палеха огньове в кръвта м ...

AREOLA

Ensayos

2005-12-18T19:01:56+02:00 294 6

* * * 🇧🇬

Питаш я
колко струва.
В очите й
целият свят,
в сълзите й ...

AREOLA

Poesía

2005-12-13T19:41:58+02:00 154 6

Кутийката 🇧🇬

Сега си спомних, че я бях виждала и по-рано. Да, как бих могла да забравя. Стоеше там - красива, блестяща, дори царствена. Една-едничка на този свят такава. Не, не беше със сигурност като другите кутии. Там - горе, в къщата на баба, в онзи голям, широк скрин няколко лъча огряваха скъпоценната й повъ ...

AREOLA

Prosa

2004-11-19T16:37:59+02:00 170 2

Било ли е? 🇧🇬

Била ли съм някога,някъде,някак обичана от теб? Прозорците ми са отворени,но само вятърът ме вика.Вратите ми са отключени,но само дъждът прониква през тях.Огънят е запален,но само моята сянка виждам.Аз знам.Ти сега викаш чужди имена под чужди прозорци и влизаш през чужди врати.Сега целуваш пред чужд ...

AREOLA

Ensayos

2004-11-16T16:19:58+02:00 357 12

* * * 🇧🇬

Обичам те , защото нямам сили да те мразя.Но мразя деня , в който ти обеща, а забрави, в който ме вдигна нагоре , за да ме пуснеш надолу...в който познах болката.Обичам болката, защото ти си болката.Споменът бледнее, но тя ми го посочва в тъмнината, в сянката на щастието.Все по-рядко се вслушвам в д ...

AREOLA

Ensayos

2004-09-19T21:50:56+03:00 447

* * * 🇧🇬

“Но този разговор убива истини.
И аз се чудя ти дали усети.”
Бояна Петкова
Да изпушим и тази цигара.
Да я оставим в пепелника – ...

AREOLA

Poesía

2004-09-07T17:57:26+03:00 163

* * * 🇧🇬

И чувам влак,а дори няма гара. Чувам някой да вика:"Обичам те!" Чувам как трескаво маха с ръката. Чувам плач и крещене във мислите. Oглеждам наоколо - пътници няма. Няма дори и перон. Няма релси,няма и сграда. А ушите пищят от нечут майчин стон. Дали не е сън на слепец? Кръстът в ръцете ми става на ...

AREOLA

Poesía

2004-07-06T13:01:18+03:00 175 2

Когато истините... 🇧🇬

Когато истините ни напускат, си стягат тайничко багажа. (Сега ще ви разкажа!) Докато гледаш телевизия във хола, отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба, дузина спомени в торбичка за из път и мъничката радост - от кръв и плът, забравена на пода между две трохи от хляба ти,замесен със монетени па ...

AREOLA

Poesía

2004-06-26T12:42:35+03:00 207 4

На С. 🇧🇬

Наистина съм те обичала.А мислех,че покривайки огледалата ще изгоня душата ти от този дом.Мислех,че ако не те питам "как си",ще бъда по-добре.Че вечерите ми ще бъдат по-малко сами без твоето присъствие.А какво се получи?Писах писма,но не си ги получил,гълъбите падаха един по един.Основното в тях бе, ...

AREOLA

Prosa

2004-06-21T16:14:16+03:00 225

Гоня те 🇧🇬

Гоня те,за дa се върнеш. Търся те,за да отминеш. Викам те,за да заглъхнеш. Любя те,за да отмиеш желанието със умора, страстта със вечната и вяла злоба. Мрази ме!Убий ти спомена и хвърляй по звездите пясък! Помни ме и пази прокобата, дарена ти безпомощно със крясък! Нека демона крепи безчувственото т ...

AREOLA

Poesía

2004-06-05T01:10:19+03:00 239 6

Рано 🇧🇬

Ти ме будиш толкоз рано.
А аз сънувам още шума от падащи звезди,
развалящи синхрона преди изгрев.
Тичам в пясъка на дънни дълбини,
припявам в странен ритъм.Нечий припев? ...

AREOLA

Poesía

2004-05-31T23:17:28+03:00 204 6

* * * 🇧🇬

Обичах с фанатизма на Непожеланата. На "онази"- НЕжената във живота ти. Лъгах с глупостта на Неразбраната. На онази,чиито истини не спят в леглото й. Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната. Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща, но имах нещо,нямаща го и Избраната - болката,с която ще обичам вечн ...

AREOLA

Poesía

2004-05-26T23:12:44+03:00 195 6

Любов 🇧🇬

Жива ли си? Плач на неродено дете в тишината. Гроб за двама - хладен и сив. Стих без думи,закачен на стената. Бог - бездушен,сам и красив. Жива ли си? Защото си мъртва за мъртвите, а живите нямат време за теб. Защото изпращат ме първите, съхранили следите ти в лед. Жива ли си? Пита те майката мразен ...

AREOLA

Poesía

2004-05-20T22:56:30+03:00 461 22

Саморазрушение 🇧🇬

Нека да вкуся хладната сила на огъня вливащ се в мен. Нека да следвам невярната диря на яростен бик несмирен. Нека се вгледам в душа нечовешка, търсейки срам или мъст. Нека убия живота с надсмешка, погубвайки себе си в пръст. Нека!Нека усетя кръвта си, коварно просмукваща страст, да се влее в плътта ...

AREOLA

Poesía

2004-05-16T23:20:36+03:00 300 22

Мисъл за любов 🇧🇬

Тъмната болка обгръща небето, облаци плават в бездна от прах, черни сълзи се стичат ,където вяра неясна превръща се в страх. Мисъл самотна,безмилостно спряна. Дъх за живот,отнет от мига. Мъртво съзнание ,мъка пияна гони куршума и край...Свобода? Тихият изгрев,възпят от твореца с облаци багри- цвят н ...

AREOLA

Poesía

2004-05-14T22:20:47+03:00 318 24

* * * 🇧🇬

Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. ...

AREOLA

Ensayos

2004-05-12T23:37:26+03:00 771 2

* * * 🇧🇬

Не съществуваш! Не съществува сърцето във мен, не съществува лицето ти,както го помня. Не съществува духът ти от мен уморен, не съществува сълзата,с която се моля. Не съществуваш! Не крия в устните си кръв солена, не помня името ти,каращо ме да проклинам. Не пия живата вода,без глас ми подарена, нар ...

AREOLA

Poesía

2004-05-12T18:22:32+03:00 191 8

* * * 🇧🇬

Пълзи приведената фигура на майката,невиждаща,безплътна. Детето й бе сред звездите.Тъга.Но те бяха толкова много. Не знаеше пред коя да заплаче. Тъга.И затова не плака. Просто вървеше. А беше нощ от онези–щастливите. Целият свят трябваше да мълчи с нея. А не искат. Дори не знаят. Не знаеха и когато ...

AREOLA

Poesía

2004-05-11T22:56:18+03:00 221 10