20 may 2004, 22:56

Любов

  Poesía
463 0 22
Жива ли си? Плач на неродено дете в тишината. Гроб за двама - хладен и сив. Стих без думи,закачен на стената. Бог - бездушен,сам и красив. Жива ли си? Защото си мъртва за мъртвите, а живите нямат време за теб. Защото изпращат ме първите, съхранили следите ти в лед. Жива ли си? Пита те майката мразена и дете изоставено,всъщност не едно. Пита те звезда тюркоазена, светеща над момиче на колело. Жива ли си? Или като глупци те създадохме грешна, да пролееш твърде много сълзи. Заради нас не ще бъдеш вечна. Пак умираш с душите ни ти. Стани,Любов,ходи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Случайно попаднах на твое стихотворение, Бояна. Интересно пишеш. Нетипично. Поздрави от мен.
  • Харесва ми!
  • Мн е хубаво...От него лъха студ и едновременно с него и някаква надежда.Поздравления!
  • Благодаря на всички ви за оказаното внимание и дадените коментари. Радвам се,че сте оценили стихотворението толкова високо.
  • А на теб Ванка благодаря за съвета.Мисля,че имаш право.Аз не отделям много време за писане.Има дни,в които пиша много неща и месеци,в който нищо не мога да измисля и да напиша.Благодарение на този сите обаче аз получих някакъв стимул за писане.Всички мой стихове са написани или на датата,или един,два дни преди датата на публикуване.Аз имам и още неща.Някой ден може да напиша нещо старо