26 jun 2004, 12:42

Когато истините...

  Poesía
209 0 4
Когато истините ни напускат, си стягат тайничко багажа. (Сега ще ви разкажа!) Докато гледаш телевизия във хола, отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба, дузина спомени в торбичка за из път и мъничката радост - от кръв и плът, забравена на пода между две трохи от хляба ти,замесен със монетени пари. Прибират от хладилника буркана със въздишки и тихичко пристъпват в коридора като мишки. Старата врата проскърцва-времето е спряло. На стълбището чакат ги лъжи- суетно вкопчили ръце във огледало, наконтени пристъпват прага ти. Отново времето лети. Заспал си на дивана след късни новини, така и не разбра за страшната замяна. Когато истините ни напускат, отдавна знаят, че подготвили сме им измяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е хубаво и казано по интересен начин.
  • хитро...и много красивичко интересна идея и мисъл!браво
  • Наистина е хубаво и казано по интересен начин.
  • хитро...и много красивичко интересна идея и мисъл!браво