Когато истините...
Когато истините ни напускат, си стягат тайничко багажа. (Сега ще ви разкажа!)
Докато гледаш телевизия във хола, отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба,
дузина спомени в торбичка за из път и мъничката радост - от кръв и плът,
забравена на пода между две трохи от хляба ти,замесен със монетени пари.
Прибират от хладилника буркана със въздишки и тихичко пристъпват в коридора като
мишки. Старата врата проскърцва-времето е спряло. На стълбището чакат ги лъжи-
суетно вкопчили ръце във огледало, наконтени пристъпват прага ти. Отново времето
лети. Заспал си на дивана след късни новини, така и не разбра за страшната
замяна. Когато истините ни напускат, отдавна знаят, че подготвили сме им измяна.
© Бояна Димова All rights reserved.
интересна идея и мисъл!браво