* * *

Смъкнах маската на Пиеро
и я запокитих в ъгъла-
жалко клоунско петно, дето ми прикрива мъката.
Но сега угаснаха прожекторите
и се скрих в гримьорната .Сама.
От окото ми неволно тръгва
внезапна, истинска сълза...
Печална, непознаната Пиерета,
плачеща за смачкания Пиеро.

     02.03.1999г.
     гр. София