* * *
Смъкнах маската на Пиеро
и я запокитих в ъгъла-
жалко клоунско петно, дето ми прикрива мъката.
Но сега угаснаха прожекторите
и се скрих в гримьорната .Сама.
От окото ми неволно тръгва
внезапна, истинска сълза...
Печална, непознаната Пиерета,
плачеща за смачкания Пиеро.
02.03.1999г.
гр. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени