Dec 5, 2004, 4:22 PM

* * *

  Poetry
148 0 0
искам да съм като теб ала не мога всичко казват е генетика а по дяволите не е толкова просто мисля че е в крехкостта ти в целостта ти в съвършенството с което живееш храносмилаш малко лъскаво тунелче без излишна светлина в шоколадовата ти подземна църква несуетното ти дишане синхронът между време място действие ти чудна гръцка трагедийке сигурно си и безсмъртно а не ти пука изобщо малко богоподобно въженце не се бесиш не дълбаеш по скалите само ти разяждаш ябълката преди тя да те разяде отваряш хилядите си очички и обичаш живота ти тихо съвършенство ти червейче

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Comments

Comments