* * *

искам да съм като теб ала не мога всичко казват е генетика а по дяволите не е толкова просто мисля че е в крехкостта ти в целостта ти в съвършенството с което живееш храносмилаш малко лъскаво тунелче без излишна светлина в шоколадовата ти подземна църква несуетното ти дишане синхронът между време място действие ти чудна гръцка трагедийке сигурно си и безсмъртно а не ти пука изобщо малко богоподобно въженце не се бесиш не дълбаеш по скалите само ти разяждаш ябълката преди тя да те разяде отваряш хилядите си очички и обичаш живота ти тихо съвършенство ти червейче