* * *
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
На светофарът, до пощата...живея във “Люлин”,
видях отсреща, едно полегнало куче.
Красиво такова, кафяво, на точки.
И докато чаках да мине потока
от разсърдени, псуващи хора,
коли и
умора,
си приготвих парченце от хляба:
/ за по –евтино пазарувам от “Билла” /
-за да бъда любезен, и вероятно- и псето
да ми стане приятел.
Защото го виждах:
/макар и в съня му /
че то ме очаква и то се усмихва...
Когато пресякох,
/ от прахоляка така се дрогирах! /
и подадох възторжено шепа,
вместо моят бленуван приятел,
срещнах умряло, подпухнало тяло.
© Светослав Иванов All rights reserved.
