Feb 21, 2005, 9:08 AM

* * *

  Poetry
175 0 4
Чакай своето време.
То ще дойде другата пролет.
Любовта ти нов път ще поеме,
а сърцето ти нов полет.

Ти ще срещнеш жената, която
ще те чака с усмивка и ще крие сълзите
и ще литнеш понесен от сребърно ято
през океани, далеч от скалите.

Аз нямам време за кога да остана.
Любовта ме изсмуква и бавно убива
и все по - често тъжна и взряна
за щастие плаче душата ми сива.

А животът ме удря и грубо рита,
уж кръвта ми крещи, че живея...
Ще се лута сърцето ми, дълго ще скита...
Аз знам как да плача, а не как да се смея.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • мерси непознати, 2-ката е по-важна за мен отколкото безразличието
  • Тъжно, но хубаво...
  • мерси непознати, 2-ката е по-важна за мен отколкото безразличието
  • Тъжно, но хубаво...