Ръцете ми се вкопчиха във края на въжето.
Опитвах се да се катеря - нямах сили.
Обърнах се надолу, там където,
не беше мястото за живи.
И в миг поисках хиляди криле, ...
Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.
Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя. ...
За тогава, когато очите достигнали край
и кристална росата от тях ще спре да извира,
и забравила своите чувства, надежди за рай,
ще се взира болезнено без да намира.
Някога малко момиче, желало любов, ...
Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.
Тъгата ми е китка жълта роза, ...
Аз съм спящата принцеса, чакаща да я събудиш! :-)
Но объркал ли си пътя или пък си се загубил? :-(
Към двореца ми пътеките са огромен лабиринт,
нужно ти е много време, но и да си търпелив.
Ще докоснеш с устни устните, там ще цъфнат рози, ...
И пак ще я събуди любовта ми
целувката на първото кокиче.
След дългите семейни зимни бури
ще бъда твоето усмихнато момиче.
В прегръдките на първото лале, ...
До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.
Коя съм аз? Сред цъфналите рози ...
Проблясва сивкавият мрак през пролуките тесни.
Обвити от невидим страх криле танцуват бесни.
Понякога се срещаме в нощта, неузнаваемо маскирани,
крилете се докосват до смъртта, а ние се презираме.
Кълба омраза, въглени от яд, след стъпките ни се търкалят, ...
И тази нощ не ме буди - да плачем, да говорим,
защото ако промълвя, от утре всичко ще повторим.
Тръгни си, знам че е това, което трябва да се стори,
но болката, че съм сама отвътре друго ми говори.
И този, който влезе пръв в живота ми на пръсти ...
За мен тревожно морето всяка вечер пита,
а под небето самотна любовта ми скита.
На плажа сив, събирал със години тайни,
от порив див заключих спомените стайни.
Докато ти усмихнат любовта прегръщаш, ...
Коя си ти под жълтите листа,
където си се скрила и трепериш,
не си ли моята съдба-мечта,
нима решила си да ме намериш?
Недей, не свивай своето лице ...
Нощта е мрачна или бледа, сива.
Нощта е винаги еднаква,
а ти си тази, гдето е красива,
а ти си тази, гдето ме очаква.
Денят е светъл, топъл и студен. ...
