Mar 25, 2005, 10:23 AM

* * *

  Poetry
154 0 6

Кафето е горчиво като снощните ти устни,
а беше утринно и нежно.
Препечените филийки сякаш са сухи,
а току що ги извадих от огъня.

Усмихвам се,
поне това научих, Любов
през дългите си дни и нощи,
когато ти не изтрезняваше.

Любов ли казах?
Моля те, прости,
понякога използвам сложни, непознати думи...
...и по-добре е да се разделим и в новия живот да се изгубим.

Да принце, ти не си щастлив,
не са сапфирени очите ти - на беден да ги подариш,
а аз отдавна не съм спящата принцеса
и без това кошмарите ми пречат,
така, че моля да не ме събуждаш.
Одавна времето изтече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • времето изтече само тук, а с принца се споразумяхме той да прави кафе сутрин
  • мерси Марги !
  • Изтече ли
    Е недей така де, случват се чудеса, но времето си остава, само се променят сезоните в нас
  • времето изтече само тук, а с принца се споразумяхме той да прави кафе сутрин
  • мерси Марги !