* * *
На спирката чака човек.
Колко дни ли са минали вече?
Колко дни и във студ и във пек,
ти напразно си чакаш човече?
Тя одавна замина от тук.
Избеляха по спирката стъпките.
А какво ти остана от нея?
Споменът за сълзите в дъжда.
Самотнико, не тъжи, тя живее
и танцува щастлива в нощта.
Тя се буди със морския залез
и заспива когато денят се съблича.
Тя танцува във огъня парещ,
тя танцува за теб и обича.
© Мира All rights reserved.
