* * *
Ти, който времето разделяш
и хорските съдби обричаш
и всички радости споделяш
и всички мъки сам предричаш,
те умолявам дай ми още
от свитите си сиви длани
достатъчно такива нощи
и време да сме още млади...
Не пращай сиво - бели нощи
косите ми да украсят,
защото имам нужда още
от страст очите да блестят.
И място в моето сърце,
защото болката прелива,
а в неговите две ръце
светът се чупи и събира.
И както мога да се смея
до неговото мъжко рамо -
пред него мога да развея
страха и болката си само.
Ти, който времето разделяш
и хорските съдби обричаш
ти пожелавам да намериш...
и като мене да обичаш.
© Мира All rights reserved.
