дю (Мира) дю (Мира)
27
Mar 27, 2005, 12:43 PM

* * *

  Poetry
192 0 2

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.

Тъгата ми е китка жълта роза,
която ти на есен ми дари.
Настъпи дълга, скучна проза
и тя ни раздели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Сега е момента прозата да разцъфне в поезия от чувства, ако това е възможно разбира се Желая го.
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Сега е момента прозата да разцъфне в поезия от чувства, ако това е възможно разбира се Желая го.