дю (Мира) - Произведения

селце

дю

Фотография

2006-07-11T12:07:58+03:00 97 2

ежедневно

дю

Фотография

2006-07-10T22:16:50+03:00 91 2

залез

дю

Фотография

2006-07-10T16:28:38+03:00 109 6

* * *

Ти, който времето разделяш
и хорските съдби обричаш
и всички радости споделяш
и всички мъки сам предричаш,
те умолявам дай ми още ...

дю

Поезия

2005-09-12T18:04:18+03:00 129 8

* * *

Ръцете ми се вкопчиха във края на въжето.
Опитвах се да се катеря - нямах сили.
Обърнах се надолу, там където,
не беше мястото за живи.
И в миг поисках хиляди криле, ...

дю

Поезия

2005-08-06T17:26:13+03:00 149

На моето винтче

То беше постоянно с мен
и мислех, че ще е завинаги.
То беше тук и нощ и ден,
но на, веднъж изгуби се.
И търсих аз по цялото шосе ...

дю

Поезия

2005-07-19T23:43:10+03:00 131 8

* * *

Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.
Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя. ...

дю

Поезия

2005-05-25T17:50:38+03:00 135

* * *

За тогава, когато очите достигнали край
и кристална росата от тях ще спре да извира,
и забравила своите чувства, надежди за рай,
ще се взира болезнено без да намира.
Някога малко момиче, желало любов, ...

дю

Поезия

2005-04-09T10:26:00+03:00 139 2

* * *

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.
Тъгата ми е китка жълта роза, ...

дю

Поезия

2005-03-27T12:43:07+03:00 192 2

* * *

Аз съм спящата принцеса, чакаща да я събудиш! :-)
Но объркал ли си пътя или пък си се загубил? :-(
Към двореца ми пътеките са огромен лабиринт,
нужно ти е много време, но и да си търпелив.
Ще докоснеш с устни устните, там ще цъфнат рози, ...

дю

Поезия

2005-03-27T12:17:09+03:00 164 10

* * *

И пак ще я събуди любовта ми
целувката на първото кокиче.
След дългите семейни зимни бури
ще бъда твоето усмихнато момиче.
В прегръдките на първото лале, ...

дю

Поезия

2005-03-27T11:18:39+03:00 175 6

* * *

Идват странни дни и етапи,
на надеждите чисти лъжи.
Всеки, който ти е приятел,
ще се обърне и замълчи.
А врагът ти ще каже истината.

дю

Поезия

2005-03-26T11:10:07+02:00 176 12

* * *

До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.
Коя съм аз? Сред цъфналите рози ...

дю

Поезия

2005-03-26T11:03:08+02:00 183 14

* * *

Кафето е горчиво като снощните ти устни,
а беше утринно и нежно.
Препечените филийки сякаш са сухи,
а току що ги извадих от огъня.
Усмихвам се, ...

дю

Поезия

2005-03-25T10:23:42+02:00 154 6

* * *

На спирката чака човек.
Колко дни ли са минали вече?
Колко дни и във студ и във пек,
ти напразно си чакаш човече?
Тя одавна замина от тук. ...

дю

Поезия

2005-03-04T10:55:09+02:00 144 4

* * *

Проблясва сивкавият мрак през пролуките тесни.
Обвити от невидим страх криле танцуват бесни.
Понякога се срещаме в нощта, неузнаваемо маскирани,
крилете се докосват до смъртта, а ние се презираме.
Кълба омраза, въглени от яд, след стъпките ни се търкалят, ...

дю

Поезия

2005-03-04T10:50:55+02:00 178 10

* * *

Искам да бъда птица,
за да летя високо над това,
което вие хората наричате
пространство на света.
Искам да бъда бял облак, ...

дю

Поезия

2005-02-23T09:56:09+02:00 152

* * *

И тази нощ не ме буди - да плачем, да говорим,
защото ако промълвя, от утре всичко ще повторим.
Тръгни си, знам че е това, което трябва да се стори,
но болката, че съм сама отвътре друго ми говори.
И този, който влезе пръв в живота ми на пръсти ...

дю

Поезия

2005-02-23T09:47:35+02:00 143

* * *

За мен тревожно морето всяка вечер пита,
а под небето самотна любовта ми скита.
На плажа сив, събирал със години тайни,
от порив див заключих спомените стайни.
Докато ти усмихнат любовта прегръщаш, ...

дю

Поезия

2005-02-21T09:19:19+02:00 169

* * *

Чакай своето време.
То ще дойде другата пролет.
Любовта ти нов път ще поеме,
а сърцето ти нов полет.
Ти ще срещнеш жената, която ...

дю

Поезия

2005-02-21T09:08:56+02:00 174 4

* * *

Вълните спират стръвния си бяг,
реша ли да си тръгна,
но буря се излива пак,
когато се обърна.
Вълните ме поглъщат с лекота, ...

дю

Поезия

2005-02-21T09:02:50+02:00 157 4

* * *

Как мразя порива си жалък,
как мразя женската си слабост,
как мразя алената кръв,
която кипва в вените ми страстно
-и няма нищо по-красиво ...

дю

Поезия

2005-02-11T10:29:19+02:00 137

* * *

Локвите попиха светлината,
слънцето я изпари
и погали грубо тъмнината
с ледни пръсти нейните очи.
И поникналите теменужки ...

дю

Поезия

2005-02-10T08:58:49+02:00 132

* * *

Коя си ти под жълтите листа,
където си се скрила и трепериш,
не си ли моята съдба-мечта,
нима решила си да ме намериш?
Недей, не свивай своето лице ...

дю

Поезия

2005-02-09T10:27:37+02:00 194

* * *

Ако ми кажеш, че светът
е сноп от чужди водопади -
то знай, че моят свят е кът
с изпъстрени ливади.
И той не е създаден днес ...

дю

Поезия

2005-02-05T15:21:19+02:00 139

За нея

Нощта е мрачна или бледа, сива.
Нощта е винаги еднаква,
а ти си тази, гдето е красива,
а ти си тази, гдето ме очаква.
Денят е светъл, топъл и студен. ...

дю

Поезия

2005-02-04T19:03:48+02:00 209 2

* * *

Денят си тръгва малко уморен
и вечна нощ настъпва сива,
но ако ти не си до мен,
защо да съм красива...?

дю

Поезия

2005-02-04T12:51:51+02:00 163 2