***
Във ранното утро забързана, делнична,
безмилостно тъпча по килима проблемите.
Затръшвам вратата- и хайде!- на вънка.
Асансьора се бави... Стъпалата са доста...
Абе, кой ще го чака!-
и се втурвам на долу.
А на долу ме спъва на времето стремето
и, уж съм на време, а все то пред мене-
на работното място, във къщи- " на тясно "!
Вечно съм закъсняла:
за бизнес, за любов, за прошка...
И черни точки ми трупат в тефтера
я шефа, я сина ми, я Оня горе...
Във ранното утро, забързана по
" НЕ-делнишки ",
подсмърчам над лука, приготвям обяда...
... Времето тича... И... пак аз закъсняла...
28.04.1998г.
© Мая Витанова All rights reserved.
БРАВО!