***
Във ранното утро забързана, делнична,
безмилостно тъпча по килима проблемите.
Затръшвам вратата- и хайде!- на вънка.
Асансьора се бави... Стъпалата са доста...
Абе, кой ще го чака!-
и се втурвам на долу.
А на долу ме спъва на времето стремето
и, уж съм на време, а все то пред мене-
на работното място, във къщи- " на тясно "!
Вечно съм закъсняла:
за бизнес, за любов, за прошка...
И черни точки ми трупат в тефтера
я шефа, я сина ми, я Оня горе...
Във ранното утро, забързана по
" НЕ-делнишки ",
подсмърчам над лука, приготвям обяда...
... Времето тича... И... пак аз закъсняла...
28.04.1998г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
БРАВО!