* * *

Зимата свърши.
Огнена беше.
Огън от снежни кристали.
Пареше до болка.
До синьо.

Синьото свърши.
Хубаво беше.
Възхищаваше с хармонията си.
Бримка от пуловера на Вселената.
Пясъчно синьо.

Пясъкът свърши.
Пустините го разпиляха
с предсмъртната си въздишка.
Умряха преди баща си-Вятъра.

Но и той свърши.
...Когато умира всичко,
не трябва да го има Началото.