* * *
Зимата свърши.
Огнена беше.
Огън от снежни кристали.
Пареше до болка.
До синьо.
Синьото свърши.
Хубаво беше.
Възхищаваше с хармонията си.
Бримка от пуловера на Вселената.
Пясъчно синьо.
Пясъкът свърши.
Пустините го разпиляха
с предсмъртната си въздишка.
Умряха преди баща си-Вятъра.
Но и той свърши.
...Когато умира всичко,
не трябва да го има Началото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пак аз Всички права запазени
