* * *
Отпих с целувки сълзите неизплакани,
Проронени от несбъднати мечти.
Усещах болката в душата ти,
Как малкото дете без глас крещи!
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Прокарах пръсти през косите ти
И прероден, отново оживях.
Погледнах в сърцето през очите ти-
Завинаги за друго ослепях.
Ще се опитам пак да те намеря,
Безвъзвратно изгубена във вечността,
Дори да трябва сетни сили да премеря
С безмилостния мрак и тиха самота!
Както никой, както никога по тебе ще горя
Докато не сгрея и последната останала хладина!
Безброй въображаеми овце ще преброя
Докато не легнеш до мен, сладко да заспя!
© Чефко All rights reserved.
