* * *
Отпих с целувки сълзите неизплакани,
Проронени от несбъднати мечти.
Усещах болката в душата ти,
Как малкото дете без глас крещи!
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Прокарах пръсти през косите ти
И прероден, отново оживях.
Погледнах в сърцето през очите ти-
Завинаги за друго ослепях.
Ще се опитам пак да те намеря,
Безвъзвратно изгубена във вечността,
Дори да трябва сетни сили да премеря
С безмилостния мрак и тиха самота!
Както никой, както никога по тебе ще горя
Докато не сгрея и последната останала хладина!
Безброй въображаеми овце ще преброя
Докато не легнеш до мен, сладко да заспя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чефко Всички права запазени
