May 28, 2005, 2:04 AM

* * *

Poetry

129 0 4

Денят - нака неустоимо важен -
се блъска в непочистени стъкла.

Денят безупречен,
понякога и снажен...
Харесвам неговите рамена.

Дъждът, красив и деликатен
докосва нежно бялата луна...

Умът изискано преде и ниже
на тънки нерви - грахови зърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Matussael (Димитър Богданов)

Това е може би най-силното ти стохитворение! От мен - 6!

2005-05-29T12:09:00+03:00
Grimoir (Фредерик)

от мен също. страхотно е. ех, този символизъм.. а в подготве така се гаврехме с Лилиев..а той не заслужава!!

2005-06-10T23:08:11+03:00
Matussael (Димитър Богданов)

Това е може би най-силното ти стохитворение! От мен - 6!

2005-05-29T12:09:00+03:00
Grimoir (Фредерик)

от мен също. страхотно е. ех, този символизъм.. а в подготве така се гаврехме с Лилиев..а той не заслужава!!

2005-06-10T23:08:11+03:00