28 may 2005, 2:04

* * *

  Poesía
127 0 4
Денят - нака неустоимо важен -
се блъска в непочистени стъкла.

Денят безупречен,
понякога и снажен...
Харесвам неговите рамена.

Дъждът, красив и деликатен
докосва нежно бялата луна...

Умът изискано преде и ниже
на тънки нерви - грахови зърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е може би най-силното ти стохитворение! От мен - 6!
  • от мен също. страхотно е. ех, този символизъм.. а в подготве така се гаврехме с Лилиев..а той не заслужава!!
  • Това е може би най-силното ти стохитворение! От мен - 6!
  • от мен също. страхотно е. ех, този символизъм.. а в подготве така се гаврехме с Лилиев..а той не заслужава!!