* * *
Ставам жестока, нервна и груба.
Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.
Не усещам болката в сърцето си,
не виждам сълзите по лицето си.
Превръщам се в приют за демони,
които играят си с мен и нямам вече спомени...
за това което бях и това което съм сега.
Няма в мен съжаление, ни тъга.
Аз изгубих себе си сред хиляди желания, мечти и копнежи.
Нямам велики цели или красиви стремежи,
които могат да ме извисят
и от злото в мен да ме спасят!
© Надежда All rights reserved.
