* * *
Повярвахме във хубавото утре,
в несбъднати,неистински мечти-
че някога и по-добре ще бъде,
повярвахме във падащи звезди...
Живяхме в някаква неистова заблуда,
летяхме с облаци от розов цвят
и смеехме се просто до полуда-
живяхме в нереален свят...
И вярвахме,че всички ще успеем
и имахме си приказни криле...
Но всичко свърши..и сега се смеем,
че някога ще бъде по-добре.
Така не вярваме във нищо абсолютно
и вяра в себе си изгубихме дори,
в моментите-невиждани,пропуснати
понякога заплаквахме с сълзи...
Изгубихме се някъде далече
със старите отритнати мечти.
Сега сме други.Няма вече
копнежи,утрини, дори..звезди...
в несбъднати,неистински мечти-
че някога и по-добре ще бъде,
повярвахме във падащи звезди...
Живяхме в някаква неистова заблуда,
летяхме с облаци от розов цвят
и смеехме се просто до полуда-
живяхме в нереален свят...
И вярвахме,че всички ще успеем
и имахме си приказни криле...
Но всичко свърши..и сега се смеем,
че някога ще бъде по-добре.
Така не вярваме във нищо абсолютно
и вяра в себе си изгубихме дори,
в моментите-невиждани,пропуснати
понякога заплаквахме с сълзи...
Изгубихме се някъде далече
със старите отритнати мечти.
Сега сме други.Няма вече
копнежи,утрини, дори..звезди...
© Боряна Владимирова All rights reserved.
