* * *
Повярвахме във хубавото утре,
в несбъднати,неистински мечти-
че някога и по-добре ще бъде,
повярвахме във падащи звезди...
Живяхме в някаква неистова заблуда,
летяхме с облаци от розов цвят
и смеехме се просто до полуда-
живяхме в нереален свят...
И вярвахме,че всички ще успеем
и имахме си приказни криле...
Но всичко свърши..и сега се смеем,
че някога ще бъде по-добре.
Така не вярваме във нищо абсолютно
и вяра в себе си изгубихме дори,
в моментите-невиждани,пропуснати
понякога заплаквахме с сълзи...
Изгубихме се някъде далече
със старите отритнати мечти.
Сега сме други.Няма вече
копнежи,утрини, дори..звезди...
в несбъднати,неистински мечти-
че някога и по-добре ще бъде,
повярвахме във падащи звезди...
Живяхме в някаква неистова заблуда,
летяхме с облаци от розов цвят
и смеехме се просто до полуда-
живяхме в нереален свят...
И вярвахме,че всички ще успеем
и имахме си приказни криле...
Но всичко свърши..и сега се смеем,
че някога ще бъде по-добре.
Така не вярваме във нищо абсолютно
и вяра в себе си изгубихме дори,
в моментите-невиждани,пропуснати
понякога заплаквахме с сълзи...
Изгубихме се някъде далече
със старите отритнати мечти.
Сега сме други.Няма вече
копнежи,утрини, дори..звезди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Владимирова Всички права запазени
